Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето неутрално лице-медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Медиацията е алтернативен начин за решаване на спорове. Думата медиация произлиза от латински и означава нещо, което се намира помежду други неща.

За разлика от съдебния процес, който е юридически способ за защита и санкция, гарантиран от държавата, медиацията залага на човешкото, на морала и интелигентността, заложени природно у нас. Медиацията се отличава с това, че липсва трета страна, която да се произнесе по същество на спора. Медиаторът няма право взима страна, нито да отсъди с решение.

Медиацията предполага участие в един и същи разговор на две спорещи страни при посредничеството на медиатора, който трябва да организира разговора по такъв начин, че страните сами да достигнат до определено решение/споразумение, приемливо за тях. Процедурата се състои в отделни етапи, включващи изясняване на конфликта, обсъждане и търсене на възможни решения. Решението се определя от страните, няма риск да им бъде наложено от друг. Медиаторът не предлага решения и не дава правни съвети. Той следи за правилното протичане на процедурата, помага на страните да комуникират, да неутрализират напрежението и враждебността.

Споразумението не бива да противоречи на действащото законодателство, но не е задължително то непременно да бъде оформено в безупречна юридическа форма. В случая по-важно е това, че споразумението трябва наистина да удовлетворява и двете, включени в конфликта, страни.

Законът за медиацията в България беше приет едва през декември 2004 г. и това е все още нова за нашата страна професия, но все по-популярна в други държави.

За да работи човек като медиатор не е задължително той да е дипломиран юрист или психолог. От друга е плюс той да притежава познания както в сферата на правото, така и в психологията, защото много от подлежащите на решаване конфликти имат повече или по-малко изразен правен елемент.

Най-важните умения за медиатора са умението да изслушва, да задава въпроси, да приема индивидуалните различия, да се дистанцира от собствените си предубеждения и модели на поведение, да преформулира и обобщава казаното от спорещите така, че да насочва вниманието им към създаване на възможности за избор, а не към различията и пречките за общуване.

Изисквания:

• да е дееспособно лице, т.е. да е пълнолетен и да не е поставен под запрещение;
• да е завършил курс за медиатори;
• да е вписан в Единния регистър на медиаторите;
• да не е лишаван от правото да упражнявам професия или дейност;
• да не е осъждан за престъпление от общ характер;
• ако е чужд гражданин – да има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.