Думата „спорт“, произлиза от латинското “disportare” или “desportare”, което означава забава, игра, телесно упражняване. Спортът, редом с физическото възпитание, е част от общата култура на човека, която условно може да се разглежда като духовна, материална и физическа.

Съвременният спорт е многостранно обществено явление и сфера на човешката дейност, която се характеризира със специализирана система от средства, способи и форми на двигателна дейност.

Физическото възпитание и спортът са мощен инструмент за положителна промяна и преодоляване на проблемите, свързани с понижаването на здравословно състояние на съвременния човек, които са в основата, и създават предпоставки за възникване и развитие на едни от най-разпространените заболявания, като сърдечно-съдови, респираторни, психологически разстройства, поражения върху опорно-двигателния апарат и др., в следствие на фактори като:

• понижената двигателна активност, в следствие на развитието и присъствието на технологиите и машинизацията в живота на съвременния човек, водещи до неговото обездвижване;
• повишено психическо напрежение в следствие на трудовия процес, където например често необичайната/неудобна/фиксирана работна позна, шума, замърсеността на въздуха, монотонността и др. фактори, повишават психическото напрежение и влияят отрицателно на здравословното и функционалното състояние на организма;
• възникването на вредни навици като неконтролирано хранене, зависимости като употреба на алкохол, тютюневи изделия, наркотични вещества и др.;
• съществуващите бариери от всякакъв характер – физически, психологически, социален, материален и др., възпиращи човека да се занимава със физически упражнения и спорт, като например: липса на мотивация, липса на свободно време или трудна съвместимост с професионалните ангажименти, липса на информираност и компетентност, липса на материално-технически средства и/или база за практикуване на дадения вид спорт или физическа дейност в района на местоживеене, и др.

Обхват: трудова, спортна, спортно-състезателна, рехабилитационно-оздравителна, професионално-приложна (напр. армия; полиция и др.), възпитателна и образователна дейности.

• Постигането на хармоничното физическо развитие на човека (най-вече при подрастващите);
• Развитие на основни двигателни качества (напр. сила, бързина, издръжливост, гъвкавост, координационни способности и пр.) и формиране на определени двигателни умения и навици;
• Повишаване, подобряване, укрепване, съхранение на здравословното състояние на организма;
• Повишаване на трудоспособността на организма и способностите му да се адаптира към физически и психически стрес и натоварвания, повишаване на способностите за възстановяване, в следствие на умора;
• Създаването на интерес, потребност и приобщаване на хора към системни занимания с физически упражнения, спорт, туризъм и др., с цел масовост, превенция срещу вредни навици, зависимости и отрицателни влияния на заобикалящата социална среда и др.;
• Възможности за изява на психо-физическите и двигателните качества, умения и способности на човека (напр. спортно-състезателна дейност, реализиране на спортни резултати и др.);
• Възпитание, формиране и повишаване на психологическите и волеви качества на личността;
• Постигане на временни или трайни положителни промени в организма и психическото състояние на трениращия и други.

• Спорт за всички. Това са многообразни форми на практикуването на спорт и физически дейности, характерни с достъпност за всички слоеве на обществото, за всички възрастови групи хора. Включват огромно разнообразие и възможности за свободно или организирано практикуване на спорт, приоритетно с цел подобряване на здравето, личното усъвършенстване и удоволствие. Не са изключени и възможностите за спортни изяви и реализиране на спортни резултати, но те са постигнати главно на доброволни начала, извън професионалната среда и трудовите отговорности;
• Спорт в учебните заведения. Това са организираните форми на тренировъчна и състезателна дейност, като част от програмите за физическо възпитание за всички степени на образование;
• Спорт за високи постижения. Това е форма на спортна дейност, която е систематизирана и включва високо интензивна и научнообоснована, строго регламентирана, тренировъчна и състезателна дейност, която цели достигане на високо спортно майсторство и максимални спортни резултати.

Тясна е взаимовръзката между тези относително различни области на спортна дейност. Например, спортът за всички и този в учебните заведения дават възможности да се открояват и селектират спортните таланти. От друга страна, високите постижения на изтъкнати спортисти (аматьори или професионалисти) в елитния спорт оказват своето стимулиращо и мотивиращо въздействие за развитието над всички видове спортна дейност.

Организирани занятия с физически упражнения и двигателна дейност най-общо могат да бъдат урок по физическо възпитание, тренировка по вид спорт, които представляват систематизирани, обосновани, целенасочени, целесъобразни, специално организирани и ръководени от спортно педагогически кадри – треньор, учител по физическо възпитание. Категоризират се като педагогически кадри, тъй като тренировката или урокът имат учебно съдържание, образователна и възпитателна насоченост и се подчиняват на педагогическите принципи за обучение, образование и възпитание. Специални рехабилитационно-оздравителни форми на занимания с двигателна дейност, са специално организирани и ръководени от специалисти в областта на кинезитерапията и адаптирана физическа активност.

Реализирането на разнообразния набор от задачи на физическото възпитание и спорта поставя изисквания за практическа и теоретична подготвеност на спортно-педагогическите кадри, която включва изключително широк набор от познания, които най-общо могат да бъдат разгледани по следния начин:

1. Теоретико – методическа подготовка, която включва специални и целенасочени познания и умения в основните предметни области на спорта и физическото възпитание, като:
   • История на физическата култура;
   • Теория и методика на спортната тренировка;
   • Теория и методика на спортната подготовка;
   • Теория и методика на физическото възпитание;
   • Статистика и статистически методи в спорта;
   • Спортна метрология и основи на научните изследвания в спорта;
   • Спортен мениджмънт и управление на спорта;
   • Теоретичната и методическа подготовка по видовете спорт.
2. Познания в областта на медико-биологичните науки, пряко свързани с въздействието на физическите упражнения върху човешкия организъм:
   • Анатомия;
   • Физиология и физиология на спорта;
   • Биохимия;
   • Биомеханика на физическите упражнения;
   • Спортна медицина;
   • Кинезитерапия и др.
3. Обща научна подготовка и познания, свързани с дейността на физическото възпитания и спорта, в областта на философията, психологията, педагогиката, социологията, информатиката и информационни технологии, чуждите езици.
4. Методико-практическа подготовка, която включва приложение на методическите познания и методика на преподаване, изисквания към владеене на необходимите практически умения за преподаване на учебно-тренировъчния материал, в това число задълбочени познания и добро владеене на спортно-техническите прийоми и тактическите действия в изучаваните спортове.

Работата на учителя по физическо възпитание и изискванията към неговите професионални качества и компетенция в практиката са свързани с разработване и изготвяне на учебна документация и учебна програма, относно срочните разпределения на учебния материал, който е регламентиран от програмата по физическо възпитание на министерството и от държавните образователни изисквания, като се съобразява с конкретните условия на училището и традициите на физическото възпитание и спорта в региона.

Учителят по физическо възпитание трябва да притежава необходимите теоретични, методически и практическите умения за преподаване на учебния материал за всяко от нивата на обучение, за подобряване на физическата дееспособност на учениците и тяхното здравно състояние. Трябва да притежава организационни умения, необходими за провеждането на масови училищни прояви, като училищни състезания, празници, екскурзии, лагери и др. Учителят по физическо възпитание има изключителната роля да възпитава в учениците психологическите и волеви качества, любов към спорта и потребност, желание за системни физически упражнения. Съдейства на учителите по другите предмети за цялостното оформяне на учениците като достойни граждани на обществото и личности, притежаващи богата култура и високо равнище на работоспособност.

Работата на треньора и изискванията към неговите професионални качества и компетенции в практиката, са свързани с организирането, провеждането, ръководенето и контролирането на учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност. В тази връзка треньорските задачи са многообразни и подчинени на целите, според вида спортна или състезателна дейност. Изисква се високо равнище на организационни качества, теоретична, методическа и практическа подготовка, познаването и използването на тренировъчните средства, способи и форми. Познаване и спазване на условията, принципните и закономерностите за формирането и развитието на спортните постижения. Способности за вземане на бързи, адекватни и целесъобразни решения, в условия на напрегната и бързо променяща се обстановка, каквато е характерна за спорта и спортните състезания. Функциите на треньора, дейностите и задачите свързани с треньорската работа, могат да бъдат описани най-общо като:

• Планиране и изготвяне на учебно-тренировъчни планове за подготовка и участия в състезания;
• Обучение по вида спорт за всички нива;
• Ръководене на тренировъчно-подготвителния процес и участията на спортисти в състезания;
• Управление, прогнозиране, анализ, контрол и оценка в учебно-тренировъчната, подготвителната и състезателната дейност;
• Създаване, моделиране, коригиране, актуализиране и оптимизиране на състезателните модели, тренировъчните и методическите средства;
• Оптимизиране на тренировъчната и състезателната дейност;
• И други, като например: следене на тенденциите в сферата на спорта и пр.

• Инструктор;
• Помощник треньор;
• Треньор;
• Старши треньор;
• Главен треньор.

За придобиване на образователни степени за специалности, свързани със физическото възпитание и спорта в България, единственото официално висше учебно заведение е Национална Спортна Академия „Васил Левски“, която предлага висше образование и подготовка в основните направления спорт, физическо възпитание и кинезитерапия, със специалности както следва:

Степен бакалавър:

• Треньор по вид спорт;
• Спортен мениджър;
• Спортен аниматор;
• Спортен журналист;
• Треньор по адаптирана физическа активност и спорт;
• Треньор по бойно-приложна физическа подготовка и спорт в системата на БА и МВР.

• Учител по физическо възпитание.

• Кинезитерапевт.

• Спорт за високи постижения;
• Спортен мениджмънт;
• Спортна психология;
• Спортна журналистика;
• Олимпизъм и спорт;
• Спорт и сигурност;
• Спорт, фитнес, здраве;
• Кинезитерапия;
• Физикална терапия и рехабилитация;
• Спортна анимация;
• Адаптирана физическа активност и спорт;
• SPA култура, източни и аква практики;
• SPA култура, хидро, лито и таласо практики;
• Физическо възпитание и спорт;
• Младежки дейности и спорт;
• Създаване и реализация на спортни шоу програми.